Цар Дарий даде голяма гощавка на своите поданици.Всички ядоха,пиха,наситиха се и се разотидоха. Царят отиде в спалнята си спа и сетне се събуди.
В това време трима младежи телопазители цареви си казаха: нека всеки от нас каже една дума за това, що е най-силно от всичко.И чиято дума излезе по-умна от другите, нему цар Дарий ще даде големи дарове и той ще се облича с багреница, ще пие от златни съдове, ще спи на злато, ще се вози в колесница,...ще стане втори след Дария за своята мъдрост и ще се нарича Дариев роднина. Всеки написа своята дума, запечатаха я и туриха под възглавницата на царя.Като стане и прочете писмата, и за когото признае царят и тримата велможи персийски, че думата му е по-умна, нему ще се даде наградата.
Един написа: от всичко най-силно е виното"
Вторият написа: най-силен е царят"
Третият написа: по-силни са жените, ала над всичко одържа победа истината."
Царят повика тримата младежи да обяснят думите си пред него и велможите.Начена първият да говори за виното:
-О, мъже, колко е силно виното! То довежда в помрачение ума на всички, които го пият; то прави ума на цар и сиромах, на роб и свободен, на беден и богат, еднакъв ум; и превръща всякой ум на радост и веселие, та човек забравя всяка скръб и всеки дълг, и всички сърца прави то богати, тъй че никой не мисли ни за цар, ни за сатрап, а всекиго принуждава да говори за своите таланти.
Кога се напият, забравят приязън към приятели и братя и веднага вадят нож, а кога изтрезнеят, не помнят какво са вършили.Като каза това ,млъкна.
Почна да говори вторият за силата на царя:
- О, мъже, не са ли силни човеците, които владеят земята и морето и всичко що е в тях? Но царят ги надминава, владее над тях и им заповядва, и във всичко, каквото и да им каже, те му се подчиняват. Ако каже да се опълчат един против друг, те изпълняват; ако ги прати против неприятели, те отиват събарят планини, стени и кули, и убиват и биват убивани, ала не пристъпят царската дума; ако пък победят, донасят на царя всичко, що опленят.И ония, които не ходят на война, а работят земята, след жътва и те носят на царя данък.
Той е само един; ако каже да се убива - убиват; каже ли да се прости - прощават...и целият му народ и войската му се покоряват. Освен това той яде, пие и спи, а те пазят наоколо му, и никой не може да се отдалечи и да си гледа работите, и не смеят да му бъдат непослушни.
О, мъже, не е ли от всички най- силен царят, когато му се тъй покоряват?- И млъкна.
Третият пък, които беше казал за жените и за истината, - той беше Зоровавел, - заговори:
- О, мъже, велик е царят, велики са и мнозина човеци, и мощно е виното. Но кой господарува над тях и ги владее? Нали жените?Жени са родили царя и целия народ, който владее морето и земята; от тях са родени и от тях са откърмени ония, които садят лозя, от които се прави вино; те правят дрехи за човеците и доставят украшения за тях, и човеците не могат без жени.
Ако мъжете съберат злато и сребро и всякакви драгоценности, и след това зърнат жена добролична и хубава, оставят всичко и се спускат към нея и я гледат с отворени уста, и всички се прилепят към нея повече, отколкото към злато и сребро. Човек оставя баща си, който го е възпитал, и земята си и се прилепя към жена си, при жена си остава до смърт и забравя и баща, и майка, и земята си.
От това трябва да разберете, че жени владеят над вас. Не предприемате ли тежки работи, не се ли трудите и мъчите, не принасяте ли и не давате ли всичко на жените?...
И човек обича повече жена си, нежели баща и майка. Мнозина са загинали и пропаднали и съгрешили чрез жени.
Нима сега не ще ми повярвате? Не е ли велик царят с властта си? Аз видях него и Апамина, дъщеря на славния Вартака, царева наложница, да седи на царя отдясно; тя снемаше короната от главата на царя и си я налагаше, а с лява ръка удряше царя по бузата. И при все това царят я гледаше с отворени уста: ако тя му се усмихне, усмихва се и той; ако пък му се поразсърди, той я милва, за да се сдобри с нея.
О, мъже, как да не са силни жените, когато правят тъй?
Тогава царят и велможите се погледнаха един друг, а той продължи да говори за истината.
- Голяма е земята и високо небето, и бързо е слънцето в своя ход, защото за един ден обхожда небесния кръг и пак се връща на мястото си. Не е ли велик Оня, Който върши това? И истината е велика и по-силна от всичко. Цялата земя призовава истината, и небето я благославя, и всички работи се стряскат и треперят пред нея. И в нея няма неправда.
Неправедно е виното, неправеден е царят, неправедни са жените, несправедливи са и всички човешки синове, па и всичките им работи са такива: няма в тях истина, и те ще загинат в неправдата си; а истината пребъдва и остава силна винаги, и живее и владее от века и до века. В нея няма пристрастие и различаване: тя върши, каквото е справедливо, отбягвайки всичко несправедливо и лошо, и всички одобряват нейните работи.В нейния съд няма нищо криво; тя е сила и царство, и власт, и величие през всички векове; благословен да е Бог на истината!
И престана да говори. И всички викнаха тогава и казаха: велика е истината и най-силна от всичко.Тогава царят му каза: искай, каквото щеш, повече от написаното, и ще ти дадем, понеже ти се показа най-мъдър; ти ще стоиш до мене и ще се наричаш мой роднина.
От "Втора книга на Ездра" гл.3
Няма коментари:
Публикуване на коментар