Общо показвания

сряда, 21 септември 2011 г.

Парвенюто

  Парвенюто (внезапно успелият, новобогаташев) е вид личност от време на цивилизацията (на собствеността).
.............................................................................................................................
 Човек може да направи успешен скок в общественото си положение (стопанство, власт, наука изкуство). Съобразно с това той променя и поведението си.  Но превръщането на това външно поведение в личен нрав, в плът и кръв, поради относителна самостойност на мозъка, не става със същата бързина-минава известно време в подражание, в имитиране. В тази разлика в скоростите се корени онази душевност, която ние наричаме ”парвенюшка” и която, съчетана в известно съотношение, дава на носителите си прозвището „парвеню”. Парвенюто е личност направила успешен скок в общественото си положение, но не можеща да усвои едновременно и съответния му нрав.
..............................................................................................................................
   Парвенюто се хвърля без всякакъв морален риск в борбата за своето преуспяване. То не рискува загубването на име, престиж, минало, защото ги няма. За него не съществуват нравствени спирачки, нито съображения за престиж. Той се бои само от физическата санкция на закона, която обаче в такива времена не е много деловита.
  Създавайки се обикновено при такива условия, парвенюто е оголена от всякаква нравственост (аморална) личност. Колкото едни пътища за преуспяване са по-преки, по-бързи и по-лесни, толкова повече се доближават до най-откритите и безусловни видове на пиратството: стопанско и духовно (демагогията).
  Създавайки се обикновено като стопански мошеник; създавайки си връзки и влияние чрез единствената притежавана от него сила-парите (чрез подкуп или честно заплащане), - парвенюто взема за мярка на човека себе си и става един от най-мнителните хора. За него всички са лъжци и мошеници...
  Правейки такъв шеметен скок, преварвайки мнозина, парвенюто почва да обожествява себе си, да се смята за нещо изключително и да се отнася към другите като към стадо некъдърници. Първата жертва на неговото презрение е собствената му жена, с която се е свързал, когато е бил нищо.
  .............................................................................................................................
  Всеки разговор се почва, повива и свършва с новата ос на земята: „Аз”, „Аз”.
  Времето на цивилизацията създаде цял арсенал от средства за показ, за изтъкване силата на личността: предмети на лукса. Нищо по-полезно и нищо по-необходимо от това не е създавано за нуждите на парвенюто. То се хвърля върху тези средства за показ със същата стръв, с каквато се хвърля в битката за своето създаване. Но за използване на тези средства за показ не са потребни само пари. Трябва и известен вкус. И понеже магазини за вкус няма, парвенюто тръгва да купува само с кесията си и купува само скъпи неща, и то само защото са скъпи.
  Но в света, в който влиза парвенюто, се занимават освен със сделки още и с наука и с изкуство: слуша се музика, посещават се изложби, ходи се на театър, четат се стихове и романи. Мебели може да ни купи и друг. Те имат сами мълчаливо красноречие. Вещите не се нуждаят от обяснения. Но по въпросите за изкуството трябва да се говори. Мълчанието е гражданска смърт. Пък и парвенюто обикновено не е човек, който се примирява да мине за неразбиращ и от по-тънки работи. Но тъкмо тук, където първенюто трябва да получи най-силния блясък на своя успех в живота, аз го напускам...от съжалетие за така прахосаната му за личен, а не обществен изход жизнена енергия...защото тук той е най-жалък.
...................................................................................................................................
  Няма нищо по-извратено, по-нетърпимо, по-зловонно, по-нравствено разкривено, по-истинско олицетворение на нравствения ужас, отколкото жените на нашите едри собственици-парвенюта. Това е още една мътилка, един предпродукт, който, виждайки образци на живот вън, неможейки да го нагоди към истинската си природа, за да си създаде собствен стил, се чуди как да си разкриви устата, лицето, какво да измисли, какви промени да направи в отношенията си с хората, в подбора на приятели, какво да слага на гърба, по врата, по ръцете си, какво да купува в къщата си, какви обеди и журове да дава, как да излиза пред хората, да ходи на кино, театър, на концерт, какви връзки да търси, как да се движи на трапезата, на улицата, в различните среди, какво да прави и да не прави, за да разберат хората, че сме „нещо”.

   Из „Парвенюто” есе от Иван Хаджийски


  Всичко казано до тук е болезнено-актуално и днес. От тази порода са повечето държавници и VIP-персони у нас. От този материал трябва да се избират хора, които да движат държавните дела. Благородници няма, защото за възпитанието на благородници е нужен дълъг период (няколко поколения), в който да има мир и благоденствие, нравствено и културно развитие на обществото. Кога в историята на България е имало такъв период? Ако са били създавани отделни наченки на благородничество, то докато се реализират за обществена полза са били избивани.
  Парвенющината е в основата на нашето общество. Бай Ганьо е жив и днес, Бай Ганьо търси да убие автора си и днес, Бай Ганьо и днес е главатар и член на единния фронт на посредствеността, който стъпква с калния си цървул всеки кълн на благородство, красота и талант. Бай Ганьо е проклятието над българския народ, което се предава генетично, култивира се в обществото, за да се предаде на следващото поколение. За да се осъществи тъй жадуваната, но все неидваща промяна, нужно е сценарият да бъде променен; не Бай Ганьо да убива автора си, а авторът да убие Бай Ганьо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар