Общо показвания

неделя, 24 март 2013 г.

“...най-добрата демокрация, както днес е прието да се нарича Атинската полития по времето на Перикъл, се създава от просветени аристократи, а второто е, че тя се прави с много пари.” (Фол, Ал., стр.133)



Съдържание:
Увод
1. Перикъл – човекът 2
2. Перикъл – политикът 6
2.1. Външна политика 6
2.2. Вътрешна политика – “Златният век на Перикъл 9
Литературни източници 14
1
Ерата на Перикъл се смята за разцвет на гръцката култура. В Перикъл
модерността вижда големия демократичен реформатор и политик на
културата, който събира около себе си най-големите творци и философи.
Тя го възприема като архитект на мира и визионер. Всъщност
информацията за Перикъл е оскъдна и едностранна. За съжаление, векът
на Перикъл не е описан от двамата големи историци на това време –
Херодот и Тукидид. Херодот разказва за войната на гърците срещу
персите и споменава само за раждането на Перикъл, а Тукидид – за
войната между гърците и спартанците и последните години от живота на
Перикъл.
По-подробна е биографията от Плутарх, която е написана 500 години
след смъртта на Перикъл. Благодарение на Плутарх, античността
величае Перикъл като меценат на изкуствата и велик държавник, но
всъщност липсват преки доказателства за личния му принос и мотивите
за поведението му. Остава ни да се доверим на сведетелствата на
времето, които косвено показват, че Перикъл най-малкото е участвал и
подкрепял тогавашната външна и вътрешна политика на Атина, а като
един от първите политически мъже, е упражнявал и сериозно влияние
върху нея.
1. Перикъл - човекът
Перикъл е роден около 493 г.пр.Хр. Произхожда от най-старата
гръцка аристокрация. Бил е от филата Акамантида, а по баща и майка е
от първите семейства и родове в Атина. (Плутарх, стр.7). Баща му
Ксантип е победителят на персите при Микеле. По майка Перикъл е
роднина на Алкменоидите. Майка му Аргиста била внучка на Клистен,
който е изгонил Пизистрадите през 510 г. пр.Хр., а с това и тиранията,
правейки една от първите стъпки към демокрацията.
2
Учители на Перикъл са били Дамон, Зенон от Елея и Анаксагор.
Дамон е бил учител по музика (Плутарх, стр.8). Зенон от Елея, който
според Аристотел е изобретил диалектиката, е известен с това, че
обучава учениците си в изкуството на спора. Анаксагор, според когото
разумът е елемент на вселената, без който не може да има ред и
движение в света, изцяло облагородява характера на Перикъл. В най-
близкия му кръг са също и историкът Херодот, трагикът Софокъл,
скулптурът Фидий и мъдрецът Сократ. Плутарх намеква за
астрономическите му познания по време на слънчевото затъмнение през
431 г.-пр.Хр., когато Перикъл успокоява изпадналия в ужас кормчия,
като вдига пред очите му военната си дреха и заявява, че предметът,
който затъмнява слънцето, просто е по-голям от дрехата (Плутарх,
стр.49).
След като доброволно се разделя с първата си жена, Перикъл се жени
за Аспазия. Тя е от Милет, дъщеря на Аксиох. Тъй като не е била
гражданка на Атина, бракът й с Перикъл не е напълно признат и според
закона, общият им син не е признат за пълноправен гражданин на
Атина. Смята се, че Аспазия е имала голямо влияние върху Перикъл.
Мъдра и обществена жена, тя общувала с философите и обучавала
жените. Заради това била обвинявана в безбожие, а според Плутарх,
комикът Хермип я обвинил, че устройва срещи на Перикъл със
свободнородени жени. С големи усилия Перикъл спасил Аспазия от
съд. (Плутарх, стр.34)
Законните синове на Перикъл са Парал и Ксантип. Ксантип бил по-
голям и разсипник по природа, подобно на жена си (Плутарх, стр.50).
Той враждувал с баща си, известен с пестеливостта и скромността си.
Плутарх казва, че Ксантип веднъж хулел и се подигравал публично на
Перикъл. Тази вражда продължила до смъртта на сина. Двамата му сина
умират от чума.
3
От Плутарх знаем, че след пропъждането на Тукидид, критиката към
Перикъл, се е отправяла главно от комедийната трибуна. Осмиване и
сарказъм до явни обиди са се отправяли към личността на Перикъл.
Кратин го нарича “Зевс ... големоглавий” и намеква за политическата му
некадърност. Аристофан и Кратин описват Аспазия (втората жена на
Перикъл) като хетера и я сравняват с Хера. Кръгът около Перикъл е
наричан “новите Пизистрати”. Стигнало се до там, че Перикъл издал
закон, който забранил да се осмиват публични личности. Този закон
бил толкова непопулярен, че бързо бил отменен (Плутарх, стр.8).
Перикъл е известен с ораторските си способности. Неговите речи в
Еклесията са сравнявани с гръмотевиците и светкавиците, които хвърля
Зевс и му спечелват прозвището “Олимпиец” (Плутарх, стр.14). Чрез
речите си Перикъл лесно можел да въздейства върху нагласите на
населението, да го предпазва от неумерена самоувереност или
неразумни страхове (Тукидид, стр.142). Традиционно държал речи на
погребенията на загиналите в битки, като е вдъхвал кураж и сила на
скърбящите. Такава една реч е запазил Тукидид в произведението си
“Пелопонеската война”. В нея той отдава почести на загиналите и
убеждава близките им в щастливата съдба на тези мъже – “достойни
граждани” на Атина. Вдъхва на скърбящите смелост в тяхната “най-
почетна скръб” (Тукидид, стр.129).
Според Тукидид, Перикъл притежавал четирите качества на
владетеля – ум, красноречие, патриотизъм и безкористност. Както
Плутарх, така и Тукидид говорят за неговата неподкупност, въпреки
неограничената му власт като главен стратег (Тукидид, стр.141).
Перикъл е бил изключително авторитетна личност, дипломат и
пълководец с големи амбиции и стремежи (Д. Попов, стр.102). Въпреки
това не рискувал живота на съгражданите си в явно неуспешни битки,
4
не разчитал на случайността, както правели много други военачалници
(Плутарх, стр.29).
По всичко личи, че Перикъл заема една изключителна властова
позиция в полиса. Такова е заключението на всички източници за
Перикъл, дори и на комиците, които обикновено не го представят в
добра светлина. Но на един въпрос източниците не отговарят: Как се е
стигнало до такава концентрация на власт? Винаги е имало по десет
стратези. Дори да не са имали реторичните способности на Перикъл и
да не са били толкова популярни сред народа, теоретично те са
разполагали със същите властови средства, и са могли заедно да бъдат
по-силни от него. Но фаворитът е бил Перикъл. Личният му авторитет
не пострадал дори при процесите срещу него, приятелите му и Аспазия.
Може да се предполага, че позицията му е била неприкосновена, защото
е бил харизматична личност. Доказателство за това е
продължителността на неговото управление: “...цели четиридесет
години Перикъл е бил първият сред хора като Ефиалт, Леократ,
Миронид, Кимон, Толмид и Тукидид, пък след изгонването на
последния управлявал не по-малко от петнадесет години... като бил
преизбиран всяка година за стратег...” (Плутарх, стр.26). Не случайно
Плутарх го сравнява с боговете, достойни да управляват вселената.
Личното благородство на Перикъл и схаващето му за мисията на
държавника личи от предсмъртните му думи, цитирани в биографията
му от Плутарх. Когато на неговото смъртно легло приятелите му
обсъждали неговите заслуги като военачалник, той промълвил, че най-
важното в живота му е това, че никой от атиняните не е облякъл
траурна дреха по негова вина (Плутарх, стр.53).
5
2. Перикъл – политикът
След остракизирането на Кимон и смъртта Ефиалт през 461 г.пр.Хр.,
водач на демократичното крило в Атинското архе става Перикъл. С
името на Перикъл се свързва времето на най-големия политически,
икономически и духовен подем на Атина – т.нар. «Век на Перикъл».
2.1. Външна политика
В продължание на 15 години, изпълнявайки функциите си на стратег,
Перикъл успява да приложи ораторските си умения и държавническите
си знания и да наложи контрола на Атина в Атинския морски съюз.
Като стратег, Перикъл е пълководец, командва сухопътните и морските
военни сили, грижи се за гарнизоните и укрепленията и води
дипломатически преговори. От 443 до 430 г.пр.Хр. управлението на
полиса е изцяло в негови ръце.
Външната политика на Атина по времето на Перикъл е насочена към
надмощие не само в континентална Гърция, но и спрямо съюзниците й в
Делоския морски съюз. С превръщането на съюза в атинско архе, Атина
става все по-могъща, а борбата за надмощие между нея и Спарта – все
по-ожесточена. През 447 г.пр.Хр. Средна Гърция е завзета от Спарта.
Положението се изостря още повече, когато година по-късно в Атика
навлиза спартанска войска. Вероятно чрез подкуп, Перикъл успява да
принуди спартанския крал да се оттегли. През 446 г. пр.Хр. Атина и
Спарта се споразумяват за 30-годишен мир. Тук Плутарх отбелязва:
“...всяка година Перикъл пращал в Спарта по 10 таланта, с които
спечелвал на страната си управниците и по такъв начин отбягвал
войната. Но той не купувал мира, а времето, през което е могъл
спокойно да се приготви и след това да воюва по-усптешно” (Плутарх,
стр.33). Явно Перикъл не се е стремял към постоянен мир, защото
година по-късно изгражда стени, съединяващи Атина с пристанището
6
Пирей. Изглежда той е вярвал в неизбежността на войната. В една от
речите му, предадена от Тукидид, се говори за подготовка за войната, на
която той гледа като на инвестиция за бъдещето на Атина. “Ние не
трябва да изоставаме назад от своите бащи, а с всички средства да
отблъскваме враговете и да полагаме усилия, щото да завещаем тази
държава на нашите потомци не по-малко могъща” (Тукидид, стр.93).
Преди Пелопонеската война, Делоският морски съюз постепенно се
превръща в атинско архе. Атина заменя доставките на кораби и военни
отряди от съюзните градове със заплащане на ежегоден форос.
Неговото разпределение се преразглежда на всеки четири години, а
размерът на сумата се определя съобразно благосъстоянието на всеки
град. Перикъл разделя територията на съюза на пет данъчни окръга –
Йонийски, Хелеспонтски, Тракийски, Карийски и Островен. Полисите в
архето са около 250. Начело на всеки окръг е поставен епископ –
пълномощник, който отговаря за плащането на фороса, събиран в
хазната на о.Делос. Под предлог за заплаха от поредно нашествие на
персите, атиняните пренасят общосъюзната хазна от о.Делос в храма на
Атина. Това е поредната стъпка към превръщането на съюза в атинско
архе.
Постепенно Атина започва да се намесва във вътрешната политика
на съюзниците, като се опитва да ги лиши от самостоятелност. Опитва
се да въведе демокрацията като начин на управление на съюзните
полиси. Забранява на съюзниците самостоятелно да секат монети и
разпространява атинските монети, мерки и теглилки, (История на
Древна Гърция, стр. 204).
Атиняните създават по земите на съюзниците клерухии, където
заселват атински граждани, като проводници на атинското влияние и
защитници на интересите на Атина. Заселниците получават парчета
обработваема земя, отнети от местните поданици. Клерухиите играят
7
ролята на атински гарнизони (Д. Попов, стр.106). В епохата на Перикъл
в клерухиите се заселват около10 000 атински граждани.
Атина слага ръка и върху търговията на съюзниците, като
постановява някои стоки да се внасят само в Атина, а други да се
разпределят само чрез атинското пристанище Пирей.
Съдебните пълномощия на гражданите в архето също са ограничени,
като най-важните граждански дела се прехвърлят за разглеждане в
атинската хелиея.
В замяна на цялата тази намеса във вътрешните им работи,
съюзниците получават безопасност на морското плаване и търговия,
както и осигуряване на по-тесни икономически връзки между
различните градове в съюза.
В стремежа да възстановят независимостта си, много от градовете се
вдигат на въстания, които лесно биват потушавани с помощта на
мощния флот на Атина, който тя продължавала да гради с парите от
общата хазна. Най-голямото въстание е на о.Самос през 439 г. пр.Хр. То
бива потушено след 8-месечна обсада под ръководството на самия
Перикъл (История на Древна Гърция, стр.205).
Перикъл предприема множество експедиции и военни походи с
икономическа и политическа цел, като демонстрира властта на Атина
над моретата. “От военните му походи най-много бил ценен неговият
поход в Херсон...” (Плутарх, стр.29). Там той заселва атински
колонисти и изгражда защитна стена за траките. Перикъл създава и
градове, като напр. Амфиполис на р.Струма, който е с голямо
стратегическо значение.
Нарастването на атинската мощ и хегемония в егейско-черноморския
басейн, предизвиква реакцията от страна на на континенталните гръцки
държави, на практика блокирани от атинския флот. През 431 г.пр.Хр.
неизбежно се стига до война със Спарта, т.нар. Пелопонеска война.
8
След избухването на чумна епидемия в Атина през 430 г.пр.Хр., планът
на Перикъл за пълна таласократия на Атина се проваля. Според
Плутарх, той е обвиняван за епидемията, тъй като по време на войната
заставил многобройното градско и селско население да живее в
градската крепост в малки къщи и душни бараки (Плутарх, стр.48).
Противниците на Перикъл използват възможността и го свалят от власт.
Скоро бива реабилитиран, но за кратко. Покосен от “чумата”, той умира
през 430 г. пр.Хр.
2.2. Вътрешна политика – “Златният век” на Перикъл
“...най-добрата демокрация, както днес е прието да се нарича
Атинската полития по времето на Перикъл, се създава от просветени
аристократи, а второто е, че тя се прави с много пари.” (Фол, Ал.,
стр.133)
Перикъл използвал средствата, събрани от съюзниците, за да изгради
една нова форма на управление и за да укрепи мощта си с великолепни
постройки, невиждани дотогава. Като продължение на делото на
предшествениците си от рода на Алкменоидите, той извършил
множество реформи в управлението на държавата – финалния стадий на
демократизацията.
Една от най-важните реформи е влизането в сила на системата на
заплащане на гражданите за изпълняваните от тях обществени
задължения. Първоначално това се отнасяло само за служителите в
хелиеята, но по-късно практиката се разпространила и в други сфери.
След това, по предложение на Перикъл, полисът отпускал и пари за
т.нар. “театрални билети” (История на Древна Гърция, стр.198), за да
могат и най-бедните представители на демоса да участват в държавните
общонародни празненства, съпътствани от театрални представления.
“...той устройвал в Атина почти всеки ден някакво празнично зрелище,
9
народна гощавщка или тържествено шествие и забавлявал гражданите
си с изтънчени удоволствия”; “и това правил за да отърве града от
празноскитащата се и поради това размирна тълпа. (Плутарх, стр.18-19)
Така според Плутарх Перикъл успял да успокои двата враждуващи
фронта в държавата – демократи и олигархи.
Едновременно с въвеждане на заплащането, бил изменен и редът за
избиране на висшите длъжности. Сега не избирали длъжностните лица
с гласуване, а чрез жребий; с изключение на длъжности, за които се
изискват специални знания. Тези нововъведения предизвикали протести
у противниците на демократите. Те обвинявали Перикъл, че се опитвал
да подкупи народа. Заплащането на държавните длъжности създало
възможност за обикновените граждани да вземат участие в
обществените работи и да се възползват от правата, които давало
атинското гражданство. Така вече демокрацията се налага като форма
на държавен строй в едно робовладелско общество.
Върховен орган в управлението е народното събрание – еклесията. В
него участват всички пълноправни атински мъже над 20 години,
независимо от имуществения ценз. Тук се решавали най-важните
военни и вътрешно- и външнополитически въпроси. Утвърждаването на
законите става под формата на съдебен процес в хелиеята, с ясно и
открито гласуване. Съдът бил едно от най-демократичните учреждения.
Съдебните заседатели се избирали по жребий, а всеки се защитавал сам,
без намеса на прокуратура или адвукатура. Делото се разглеждало на
принципа на състезание между страните.
Втори по значение орган, след еклесията, е буле – съветът на 500-те.
Той управлявал финансите, държавното имущество, следял за флота,
доковете, арсенала, пристанището и пазарите, както и контролирал
работата на длъжностните лица. Той се разделял на 10 части с
представители от 10-те фили и всяка част управлявала еднакво време
10
през годината, като по време на управлението си държала и ключа от
хазната. Изпълнинелната власт се поемала от ежегодно преизбирани
колегии. Бюрократичен апарат отсъствал. Най-важната от колегиите е
колегията на 10-те стратези. Те установявали непосрествена връзка с
еклесията и можели да влияят на решенията й. В продължение на 15
години от 444 т.пр. Хр. до 429 г.пр.Хр. Перикъл е бил първи стратег в
Атина. Постепенно значението на председателя на колегията се
увеличава до такава степен, че той поема ръководната роля в държавата
и в мирно време.
“Нашият държавен строй се нарича демокрация, защото той държи
сметка не на малцинството, а се съобразява с интересите на
мнозинството... всички имат според закона еднакви права” (Тукидид,
стр.125) Тукидид се противопоставя на тези думи на Перикъл,
представящи един идеален строй. Той рисува “управлението на
Перикъл като аристократическо – само на думи съществувала
демокрация, а всъщност властвал първият гражданин на Атина...”
(Плутарх, стр.15)
Атинската демократия имала класова ограниченост. Мнозинството в
Атина обхващало не повече от 20 процента от цялото население.
(История на Древна Гърция, стр.201) На практика в демокрацията
участва малцинството от населението, а мнозинство са робите, метеките
(след като Перикъл през 451 г.пр.Хр. въвежда закон за пълните права
като атински граждани само на чистокръвните атиняни) и жените, които
нямали право да участват в управлението. Със закона от 451 г.пр.Хр.
Перикъл засегнал инетресите на много аристократични фамилии, тъй
като представители на аристокрацията много често се женели за богати
и знатни жени от други гръцки градове. Такъв е и случаят със самия
Перикъл.
11
Аристократичната опозиция нападала Перикъл и с обвинение, че
“прахосва средствата на държавата” (Плутарх, стр.24), когато той се
заема с мащабното застрояване на Акропола. Борбата с олигархическата
партия приключва с изгонването на нейния водач Тукидид, което било
последната стъпка на Перикъл към пълна власт. Плутарх пише: “И тъй
Перикъл премахнал разцеплението в държавата и я направил спокойна
и напълно единна. Така той станал господар на Атина и на всичко,
което зависело от атиняните”. (Плутарх, стр.25)
Това, което “донесло на Атина най-много красота и блясък”, било
построяването на обществените сгради и храмове. Освен с
удивителните “Дълги стени”, свързващи Атина с пристанището Пирей,
времето на Перикъл се свързва и с други колосални скъпи строежи.
По инициатива на Перикъл е бил реконструиран Акропола, който е
бил опожарен при инвазията на Ксеркс през 480 г.пр.Хр. Архитекти на
Акропола са Иктин, Каликрат и Мнезикъл, под ръководството на
скулптура Фидий. Акрополът се превръща в паметник на славата и
величието на Атина. Сред най-забележителните сгради, построени по
времето на Перикъл, са още Партенонът, Пропилеите, храмът на
Безкрилата Нике и Ерехтейонът. Пропилеите – дело на Мнезикъл, са
парадният вход на Акропола. Храмът на безкрилата Нике е дело на
архитекта Каликрат. Нике е представена безкрила, защото атиняните
искали богинята никога да не напуска града им. Ерехтейонът е построен
на мястото, където според легендата Атина и Посейдон спорят за
покровителството над града. Там морският бог ударил с тризъбеца си,
отваряйки в земята извор, от който бликнала солена вода, а богинята
засадила свещено маслинено дърво. (Хронологична енциклопедия на
света, стр.414-415) Покривът на Ерехтейона е подпрян от 6 колони във
формата на кариатиди. Днес те се виждат като абсолютно бели статуи
но е доказано, че са били обагрени с красиви цветове. В това светилище
12
се съхранява ксоанонът на богинята Атина. Кулминация на
архитекрурния ансамбъл е храмът на Атина Партенос (Партенонът).
Там се издига прочутата 8-метрова статуя на Атина от Фидий,
направена от мрамор, слонова кост и чисто злато. С формата си и
мястото, което е заемал на Акропола, този храм с право е наречен
“крилатият храм”. Архитектурата на Акропола се отличава с интересно
и хармонично смесване на стилове. На фронтоните на храмовете са
представени митологични сцени. И постройките на Акропола са само
една част от цялата строителна програма. Към нея се причисляват и
сградите на агората, също и Одеонът, корабостроителниците и други
съоражения на пристанището Пирей, храмът на Посейдон на нос
Сунион и много други обществени сгради в целия град, а и не на
последно място южните градски стени. Всички постройки правят
впечатление със стилността и изключителна си прецизност. Перикъл
сам казва “Ние обичаме изяществото съчетано с простота” (Тукидид,
стр.126) и това става идеал в изкуството за цялата епоха.
Векът на Перикъл се смята за време на разцвет на класическа
Гърция. Построяването на Акропола и скъпо струващото провеждане на
Пантенеите, били израз както на външната мощ на Атина, така и на
вътрешната власт на Перикъл в Атина. Същевременно те предизвиквали
национална гордост сред атиняните и засилвали чувството им за
принадлежност. Колкото и да са оскъдни историческите сведения за
Перикъл, безспорни остават културните паметници от неговата епоха,
които еднозначно свидетелстват за мощта на Атина при неговото
управление. Класическата атинска демокрация, която залязва след
Перикъл, е велика политическа стъпка за времето си и отправна точка
за развитие на модерната демокрация в съвременния свят.
13
Литературни източници
1. Блавадский, В.Д. и др.: История на Древна Гърция, С, 1974
2. Плутарх: Успоредни живописи. Перикъл, С, 1930.
3. Попов, Д.: Древни общества и култури. С, 2004.
4. Тукидид: История на Пелопонеската война. С, 1979.
5. Фол, Ал.: Древната култура на югоизточна Европа. С, 1998.
6. Хронологична енциклопедия на света, том 1 (под. ред. В.
Бонджолова; В. Шумелов). В. Търново, 1994.
14

5 коментара:

  1. Анонимен2 юли 2013 г., 20:27

    И какъв извод може да се направи от описаната Атинска демокрация,т.е,за демокрацията,изобщо:
    1)И наи-важно: ДЕМОКРАЦИЯТА,НЕ Е ЗА ВСИЧКИ,А ЗА ХОРА,ПОКРИВАЩИ ОПРЕДЕЛЕНИ ИЗИСКВАНИЯ;
    2)демокрацията може да се упражнява(нещо,като занаят),само от хора,които не се занимават с физически труд;(даже и тези от атиняните,които се занимават със занаяти,или обработват земята,не могат да бъдат демократи);
    3)демократи могат да бъдат,само лицата с пълноправно гражданство(и двамата родители да са атински граждани);
    4)жените въобще не трябва да бъдат демократи;
    5)демократичното общество,задължително трябва да бъде робовладелско,за да може, демократите, да бъдат освободени, от всякакви досадни задължения,по изкарване на прехраната, с физически труд.
    Погледната от гледна точка на тези изисквания,съвременната демокрация,няма нищо общо с класическата,което означава,че не е демокрация ,а нас само ни залъгват ,че е така.ТОГАВА,КАКВО Е ТЯ?

    ОтговорИзтриване
  2. Моят субективен извод е, че народовластието е невъзможно. Дори да предположим, че няма ограничения за участниците в изборите за управляващи, трябва да отбележим, че в крайна сметка властта се концентрира в група хора, които едва ли са на нужната морална и духовна висота, за да не се възползват от предоставената им възможност да се укрепят на благодатното място, което заемат. Реалната "демокрация" винаги клони към потомствена монархия поради несъвършенството на хората, които участват в нея. Всякакви идеалистични представи за демокрацията водят до разочарование от това, че никога тази демокрация не се вижда осъществена. Подхранването на вяра в демокрацията е съвсем умишлено, за да се провокира един неосъществим стремеж, който ще доведе до отчаяние и отвращение в народите (Това е друга дълга тема.) В Библията (като историческа книга) се разказва какво е било управлението на израилтяните преди да поискат цар. Те са били управлявани от съдии (избирани не от народа, а от Този, Който не гледа на лице) които на първо място са били изключителни пазители на Моисеевия (Божия) закон. От своя страна този закон е възпитавал морал на изключително високо ниво (предвиждащ и наказания за нарушителите). Тези съдии не са живели в разкош обогатявайки се от трудещите се, те сами са се трудели. Властта концентрирана в личности с безупречен морал е ключа към успеха. Какво народовластие ще осъществи един аморален и глупав народ? Разбира се, че ще избере управници според своята глупост. Противоположното на глупав не е умен, а мъдър... В библейската история има уникални примери, които дават отговори на актуални въпроси...
    Никой не може да ни залъгва (манипулира), ако ние самите не го позволим... Ако сме манипулирани, значи сме го позволили. От древност битката е за власт над познанието. Който държи познанието, владее невежеството...

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен3 юли 2013 г., 21:58

    В много отношения съм съгласен с Вас.Всъщност,почти с всичко,с изключение на позоваването ви на Библията,макар и като историческа книга.Ще се опитам,да поясня,защо.Човекът,описан в Библията,комуто са дадени Божиите закони е САМО ЕВРЕИНЪТ.Това не е човекът изобщо.Не е човекът с когото говори и изобщо общува Исус Христос.Този човек,за евреите е гой(говедо,нечовек)
    От това,скоето съм запознат,относно свещените книги на евреите,на първо място по важност стои Талмудът.След него е тората и накрая,Библията.Библията е най=смекчения вариант на религията на евреите.Това е направено съзнателно,за примамване на неевреите и подчиняването им на техния бог Яхве.Затова в нея ,под "човек" съзнателно не се уточнава,кой.Самите евреи много добре са обучени да знаят,кой е този човек.По този начин,в скрит вид,те виждат подчинени на техния бог всички християни.Десетте Гожи заповеди,които цитираме и наизустяваме ние(и които по същество са общочовешки),за евреите,се отнасят само за тях.Тората и особено Талмудът практически ги отхвърлят,когато се отнася за взаимоотношения между евреи и неевреи.Там всичко е точно обратното - можеш да лъжеш,да мамиш,да прелюбодействаш и да убива неевреина и това ти е позволено,даже,задължаващо.Идеологията на Хитлер е бледо копие на идеологията на евреите,изразена,чрез Талмуда и Тората.Ако имате желанието,поровете се и се запознайте с тези "свещени " книги.Опитайте,полезно е,за неевреин.

    ОтговорИзтриване
  4. Радвам се, че споделеното от мен в тази страница намери отзвук в поне един буден човек. С всичко това, което пишете за евреите съм запознат, но правилното наименование за тези човекоподобни е юдеи, защото има почтени евреи, които не са генетично от Авраам... Тази тема е дълбока вода, в която може да се удавим или да си лепнем някой преследвач...

    ОтговорИзтриване
  5. Пропуснах. Юдейският мироглед е коренно противоположен на библейския(старозаветния), та Стария завет не е за подценяване, защото в него се споменават много интересни подробности. Примерно, в Макавейските книги пише за спартанците, че са братя на израилтяните. Спартанците, пък, са част от византийците, което обяснява някои византийски похвати... Ако желаете да обменим някои интересни теми може да използваме пощата stiffart@gmail.com

    ОтговорИзтриване