Общо показвания

понеделник, 28 януари 2013 г.

Възможна ли е независима България?


*Стефан Стамболов и българския стремеж към еманципиране от Русия

 (2 коментара)

*Стефан Стамболов и българския стремеж към еманципиране от Русия
Известно е, че в началото на своя политически живот Стамболов не беше противник на ония, които бяха наредили съсичането му. Той беше съратник под знамето, което носеха Цанков, Славейков и Каравелов. И той беше русофил, каквито бяха и те.
Всички знаем, че ако не беше Стефан Стамболов  с неговия авторитет и с неговата неустрашимост подир свалянето на княз Александра, днес България нямаше да бъде независима държава, със свой Цар, със свое Народно събрание, със свои министри, народни представители, нито със своя войска, а щеше в нея да се разполага един "чрезвичаен комисар", представител на на всерусийския господар, чийто комисар беше тръгнал вече от Петроград на следващия ден подир свалянието на първия български княз.

Стамболов не беше  още отначало русофоб, какъвто искат да го представят неговите политически противници и какъвто те го наричат в своя партизански речник. Той не хранеше никаква омраза или ненавист към руския народ, а беше противник само на политиката на руското правителство, проявена подир 9-й август
 1886 г. на неговото стремление да тури ръка върху съдбините на българския народ, да може да радполага с неговите сили и средства. Той беше против ония българи, които зовяха себе си русофили и играеха роля на оръдия на руското правителство у нас за постигането на гореказаната цел. Стамболов беше против политиката, която те проповядваха и поддържаха. Той беше антирусофил.

Но и антирусофил Стамболов стана в последните 7 - 8 години на своя живот.

Русите от своя страна не пестиха средствата за поддържане и вкореняване надеждата у нашите бащи, че те могат само от тях да получат създаването на една самостоятелна България.

Така щото всичките десет войни, предприемани от Русия срещу турците, минаваха в очите на българите като предприемани само от любов към тях и за избавлението им от турското робство... Предавани от поколение на поколение, тия проповеди създадоха една истинска религия за българския народ. За това никой от неговите синове, абсолютно никой, който оставаше християнин, не можеше да не бъде отхранен в тая религия и да отрасне русофоб.

Ето защо всички българи, обръщаха очи към Дунава и на Север, отгдето очакваха не само помощ за изгонването на турците, а и за възобновлението на старото българско царство и на нашето съществувание в самостоятелна държава. Стамболов, който отиваше в Русия на учение, не можеше да прави изключение от общото правило.

Извършеното в Берлинския конгрес от съперниците на Русия, за което ние всички бяхме дълбоко уверени, че става против нейната воля, затвърди още по-силно вярата у всички ни за безкористното нейно доброжелателство към България.

Извършеният по желанието на Русия и със съдействието на нейните представители преврат в 1881 г., с който се суспендираше временно конституцията, съставлява първият акт, който внесе едно смущение в досегашната вяра, която всички българи храняха към освободителката. Славейков, Каравелов, Стамболов и другите либерали, начело с Цанкова, се обявиха против това руско дело. По повод на този преврат, както се знае, дядо Цанков произнесе своя известен афоризъм към русите: " Не ви искаме нито медът, нито жилото."

За да може да се избави от опасните за сигурността му руски офицери, които държаха в ръцете си българската войска и да може да си спечели право на признателност от страна на българите, княз Александър се съгласи да подкрепи революцията на 6 септемврий 1885 г. за съединението на Южна със Северна България. Той успя повече отколкото имаше основание да предполага. Не само съединението се извърши без турците да употребят силите си, за да му попречат, но лишената от руски офицери българска войска успя да отблъсне нашествието на сърбите, което княз Александър не очакваше. По този начин той стана български народен герой и всеки имаше правото да вярва, че се е затвърдил окончателно върху българския трон.
Това не беше обаче по сметките на Русия. Безбройните жертви в пари и хора, дадени в досегашните десет войни с Турция, не бяха направени, за да се настани в София един княз, който да развява знамето на някаква България, която да разполага със своите сили и средства без знанието и съгласието на руския господар. Такава илюзия можеха да си правят само верующите българановци.

Здравия разум, ще повторим, не допущаше, че Русия може да си налага грамадните жертви на тия войни за друга някаква цел, освен да създаде едно положение, което да отговаря на нуждите на 150-милионното и население и което може да служи в полза на никакви други интереси освен на руските.

Стамболов беше в числото на верующите, защото не можеше да не бъде в техните редове, като истински българин. Нему липсваха необходимите знания върху миналите действия на Русия спрямо нашата земя. Само когато биде избран за председател на Народното Събрание през 1884 г., той получи възможност да бъде посветен в държавните работи.

Руските агенти продължаваха да упражняват всички възможни средства да поддържат вярата на българите в безкористната любов и доброжелателство на Русия към тях. Те се стараеха по всякакъв начин да всяват убеждението, че освободителката на българския народ не е против осъщствяването на неговите желания и против Съединението, а е само против Княза-немец, защото той бил изневерил на Императора, не бил оправдал надеждите, които били възлагали на него и че бил станал оръдие на руските врагове.

Когато заседавало още първото Народно Събрание с депутати от Южна България, Каравелов и Стамболов отиват в руското агентство, за да научат уславията, които поставя Петроград за прекратяване на руската враждебност. "Русия може да нанесе още по-големи пакости на България, ако сегашните отношения не бъдат отменени", им заявил управляющият агентството Богданов. "Но ние не знаем в какво сме виновни пред Русия и как можем да се помирим", запитал Стамболов. "Царят няма да се помири никога, докато е тоя княз. Той е главната пречка" - отговорил руският представител. А в издавания с руски пари вестник "Съединение" се проповядвало: "Князът е извора на нещастията на България.", "Догдето Батенберг князува, България няма да прокопса."

Враждебността на Русия против България хвърлила обаче сега по-дълбоко семето на подозрение в душата на Стамболова към нейните истински намерения за отечеството ни. Неговата вяра в любовта на първата към втората започнала да се разколебава. В дъното на душата си обаче той допущал, че е възможно омразата на царя да е само срещу личността на княз Александра.

Но ако Каравелов си остана със същата вяра и подир 9 август 1886 г., със Стамболова не беше същото. При получаването на известието за свалянето на Княза, той почувствува инстиктивно, че самостоятелното съществуване и независимостта на едва съдадената българска държава се поставя на карта с този предателски акт.

Възвръщането на княз Александра, след като беше свален по искането на руския император, съставляваше едно много дръзко предизвикателство за самодържеца. Ето защо, в отговор на отправената му от княза телеграма при стъпването на българска земя, император Александър III отговори между другото: "Аз ще се въздържам от всякакво вмешателство, каквото и нещастие да постигне България, до когато вие стоите там. Ваше Височество сами ще разсъдите, какво трябва да направите."

Батенберг първоначално обявява решението си да се откаже от престола, тогава Стамболов го запитал, дали Русия ще се съгласи да си изберем нов княз и дали няма да иска да тури ръка върху управлението на страната. Князът отговаря така: "Аз имам вече полуофициално уверение за това; но ще искам да го получа официално и писмено"...

На 25-й август 1886 г. , Богданов се явява официално в двореца и дал тържествено това обещание. Той обаче отказал да го направи писмено, защото "в думите на руския император не трябва и не може да се изказва съмнение".
 
Както е известно, той(Стамболов) беше един от тримата регенти, които отанаха да заместят княза след неговото заминаване.

Едва поел по браздите на управлението, Стамболов захвана да получава доказателства, че неговата вяра в безкористната любов на Русия към българския народ  е лъжовна и той се е кланял досега на един фалшив идол.

Още с оповестяването манифеста на княз Александра, в който начело стоеше даденото му от руското правителство обещание да не препятствува за избирането на нов заместник и да остави  българите свободни и независими в нареждането на държавните им работи, от Петроград последва едно опровержение, че такова задължение не е поемано от страна на Русия. С това опровержение Русия показваше, че е решена да попречи на избирането на нов княз и да се намеси във вътрешните работи на България, за да може да тури ръка върху нейното управление и по този начин да лиши българите от свободата им да разполагат със своите сили и средства, както те искат. И като доказателство за това, Русия заявяваше същевременно, че не признава оставеното от Батенберга регенство.

Действително  от Виена тръгваше за София руския генерал Каулбарс, натоварен от своето правителство с мисията на "извънреден пратеник на императора". Той щеше да изложи устно на българския народ каква е волята на царя за съдбата на тяхното отечество.

Каулбарс стигна Лом на 12-й септемврий 1886 г. , когато в София бяха направени вече всички разпореждания за избиране на Велико Народно Събрание, което да избере новия княз. Едвам стъпил на скелята, той захваща да ругае по казашки регентите, като ги окичил с епитетите „палочники”, „негодяи” и т.н. Той още тук заявил, че "волята на царя е да не се избира сега княз". "Царят знае кого ще изпрати за такъв".

А на 15-й септемврий сщата година Каулбарс отправя първата си нота към правителството, в която формулирал исканията на Русия: 1) да се отложи избирането на Велико Народно Събрание, защото то не може да се счита за законно и неговите решения не могат да имат никакво значение за Русия; 2) да се вдигне военното положение и 3) да се освободят задържаните в затвора офицери, които бяха свалили княз Александра от престола.

Тия искания на доверения пратеник на императора съставляваха първия удар за вярата на Стамболова и за неговото русофилство. Те представляваха най-бляскавото доказателство за потвърждение думите на княз Александра, че "Русия не мрази Батенберга ( т. е. – самия него ), а мрази българската корона и нейното самостоятелно съществувание".

Стамболов бе наклонен да отстъпи и по другата точка на това искание, сир. да се отложи свикването на Велико Народно Събрание. Само че той искаше, щото това отлагане да бъде определено и да не превишава един месец. Каулбарс пискал три месеца, който срок се видял на Стамболова много голям. Пазарлъкът не можал да се сключи.

Този отказ на Стамболова съставлява първата негова стъпка против Русия. С нея той захваща да  къса своето русофилство и да става русофоб.

Като се убеди, че Стамболов няма да се съгласи да играе ролята, която Русия иска да играе онзи, който разполага с управлението на българската държава, тя решава да създаде по друг начин условията, които ще и дадат възможност да постави начело на това управление лице или лица, които да разполагат със силите на българския народ по нейна воля. За постигането на тая цел ставаше необходимо да се свали и Стамболов, както биде свален и княз Александър, за да може властта да премине в ръцете на руски послушници или наемници. Затова Каулбарс предприе своята историческа обиколка из България. Той вярваше, че когато войската и народът чуят каква е волята на императора, те ще принудят Регентството да стане негов послушник, или пък да отстъпи управлението на желаните от Русия лица.

Както е известно, руският генерал остана излъган в надеждите си. Неговата мисия пропадна, защото изборите станаха на определената дата, 28-й септемврий 1886 г. Той се задоволи да съобщи с една нота, че "императорското руско правителство обявява днешнте избори за незаконни и неимеющи никакво значение в неговите очи".

За да бъдат сплашени свиканите в Търново депутати и да се подчинят на руското искане, изпратени бяха на 12-й октомврий същата година  във Варна и Бургас няколко клипера. Руските консули оповестиха навсякъде из България, че Русия пристъпва към окупирането и, ако не бъде послушана волята на царя...Клиперите упражниха известно влияние, но не можаха напълно да постигнат целта си. Някои от избраните депутати се бяха подплашили, та Събранието можа да се открие едвам на 19-й октомврий вместо на 15-й. Събрани обаче веднъж, Стамболов можа да ги убеди в безопасността на руските заплашвания. Сега той бе вече против Русия, но не още достатъчно убеден в крайните нейни цели. Защото и сега предложи на руските оръдия в България, с Цанкова начело, да вземат участие в управлението на страната.

Известно  е, че със съгласието на Стамболова Цанков отива да иска позволение от руското агентство да приеме направеното му от първия предложение да влезе в регентството. След това си посещение той съобщава на Стамболова: "Като по-стар, позволете ми да ви дам един съвет за благото на отечеството: регентството и министерството трябва да се оттеглят, а събравшите се в Търново представители трябва да изкажат желание да се състави само министерство без регентство и то със съгласието и одобрението на Русия." Този отговор на Цанкова, който беше дело на руския представител в София, отвори окончателно очите на Стамболова...Разменените още няколко телеграми между Цанкова и неговите приятели депутати във В.Н.Събрание не оставяха място на никакво съмнение. Стамболов се обяви категорично против това искане на Русия и на нейните привърженици в България - русофилите. 

Когато Русия се убеди, че по мирен начин и с дипломатически средства няма да може да постигне своята цел, тя се видя принудена да прибегне към насилията и към бунтовете, за да може с оръжие да свали Стамболова и да го замести със свое лице.
Пропадна опита на Русия и с бунтове да тури ръка върху управлението на България. Сега оставаше последното средство: убийството на Стамболова и сътрудниците му...Той трябваше да загине, за да може да свали знамето, което носеше.

Затова биде извършено неговото съсичане на 3-й юлий 1895 година.

Така загина Стамболов.

... Известно е обаче, че вследствие свръхчовешкото напрежение, което нашият народ направи в желанието си да постигне своя национален идеал - една Велика и независима България, турските сили по време на Балканската война бяха сломени и поставени в положение да не могат по никакъв начин да пренесат разорението на войната върху българска територия.
Тогава (1912 – 1913 г. ) Русия прибягна до безпогрешното средство на нашето разорение. Тя знаеше, че средствата, с които разполагаме, не са в състояние да поддържат продължително време нашите сили онова напрежение, което трябваше да употребим, за да отбием турското нашествие. Затова употреби своето влияние както в Цариград, тъй и в Белград и в Атина да бъдем принудени да стоим в това напрегнато състояние, докато силите ни бъдат окончателно изтощени. На усилията в това отношение от страна на Русия, както е известно, се дължи спирането ни пред Чаталджа, и най-сетне войната със сърби и гърци. Като че ли всичко това не стигаше, та руската дипломация упражни всичкото си влияние и в Букурещ, за да застави ромъните да нахлуят зад гърба ни и по този начин да изкопаят ямата, в която един ден ще се зарови и тяхната и нашата независимост.
Събитията , които докараха разорението на България са много пресни, за да има нужда да ги напомняме. У нас и децата знаят, че те са дело на Русия. Макар че тя имаше формален договор с България, чрез който се задължаваше да не допуща изнасилванието на територията и от румънска страна, тя направи тъкмо противното, само даде помощ на сърбите, за да могат да си задържат българска Македония. И тя сполучи, както е известно.
По този начин Русия, без да бъде предизвикана от българския народ, стана причина да го постигнат най-големи нещастия. Със своите дела тя му показа сега за излишен път, че не може да желае една силна България, щом нейното управлние е независимо от волята на руския владетел. Съществуването на една силна и самостоятелна България е противно на руските политически интереси, защото съставлява препятствие за постигането на целта, която тези интереси изискват да се постигне.

--------------------------------------------------------------------

*Статията е представена със съкръщения от брошурата"Стефан Стамболов. Кога и защо се обяви против Русия", фототипно издание на "Глобус 91". В оригинала автора не е посочен. Но явно е писана през първите десетилетия на XX век.


По сайта  БГ История

Няма коментари:

Публикуване на коментар