Носталгия (3)

На детството ми люлката отдавна
я няма там... Дървото е история.
И спомени от дните позабравени
кръстосват опустели дворове...
Но аз съм същата. И вятърът ме помни.
И птиците – и те са ме познали.
Мечтите ми – измислено-бездомни,
една до друга тихо са прибрали...
Листата на тополите шушукат –
разказват, че към себе си се връщам.
Донесла съм и кошница с поуки,
че дълъг беше пътят ми към вкъщи...
Реката си е същата и тя –
сега да вляза, пак ще ме посрещне,
и кротко ще попита без вина
къде съм скитала така далечна...
Гнездата под умислената стряха
напомнят, че животът е вълшебство.
А колко дъждове се изваляха
след хукналото към безкрая детство...
Носталгия. И люлката я няма.
Годините търкулват свойта краткост.
Вратата скърца. И ми стига само,
че в миг ще чуя стъпките на татко.

irini