Общо показвания

вторник, 17 април 2012 г.

Подарък

Всичките свои богатства прибрах –
в малко вързопче. В душата си.
Вързах на възел. Не мога без тях.
И ги понесох на някъде...
Взела съм малко парченце надежда,
две-три искри от жарава...
Пътят е дълъг и труден, изглежда...
Обич си взех – да ме сгрява...
Перо от крилото на птица прибрах –
да помня къде е сърцето ми.
Тъмно щом стане – да литна без страх,
и да се слея с небето си...
Взех си комат тишина от звездите –
все някога ще огладнея.
Сгънах на дъното грижливо мечтите.
И време – да ги живея.
Всичките спомени – и те във вързопчето.
Нямам какво да забравям.
Сложих и щастие. С уговорка – безсрочно.
И сили – да го създавам.
Скътах душата си и възела вързах
с панделка с надпис „Късмет!”
Тръгнах на някъде сега, и те търся...
Че е подарък за теб.

irini




Няма коментари:

Публикуване на коментар