Общо показвания

петък, 27 април 2012 г.

Приказка (Без край)

Тази приказка, мисля си, май
ще разказва за нас и в безкрая...
Аз обичам щастливия край.
Но не искам да стигнем до края...
И не искам да губя ръцете ти,
нежно сплетени в мойте ръце,
и летящия трепет в сърцето ми,
че си имам любов и небе,
че си тук, коленичил пред мене
с изтървана кристална обувка,
и едничък през цялото време
само ти си ме будил с целувка...
Не, не искам да свършва това!
Кой измисли щастливата крайност?
Нова приказка пиша сега,
във която ни има безкрайно,
и се губя и пак ме намираш,
и така всеки ден – отначало.
Целуни ме! Ох, как не разбираш –
тази приказка има начало,
но нарочно разбъркахме всичко...
А щастливия край ли? Бойкот!
Няма свършек такова обичане –
то е вечност, и дъх, и Живот,
и така продължава нататък...
Продължаваме с него и ние.
А когато си хванал ръката ми,
този свят се превръща в магия!
И дали си измислям, но май
спира цялото хукнало време...
Аз обичам щастливия край.
Но, повярвай ми, мога без него.

irini



Няма коментари:

Публикуване на коментар