Общо показвания

вторник, 17 април 2012 г.

Носталгия

Понякога ми липсват много дните.
(Понякога дори ми се доплаква.)
Да, бях дете, в мечтите си политах
и никога за миг не се оплаквах.
И знаех май какво е свобода.
Не беше никой по-голям от хляба.
Живеех ден за ден, и пак така –
посрещах всеки миг с нескрита радост.
Животът ми бе прост и много цял.
(Изядох всъщност много марципани,
а споменът за дъвки „Идеал”
така далеч завинаги остана...)
Не беше никак страшно да си жив –
геройство бе разбитото коляно! –
Едва ли може да си по-щастлив
притиснат във прегръдките на мама...
Макар и да не станах балерина,
все някой се гордееше със мен,
и въпреки, че много време мина
аз помня всеки изтанцуван ден!...
Понякога ми липсват много дните.
(Понякога поплаквам си, не крия.)
А колко много спомени са скрити
във някоя намазана филия...
И въпреки, че детството го няма
(а беше то наистина прекрасно),
една надежда ми остана само –
в душите си деца сме непораснали...

irini




Няма коментари:

Публикуване на коментар