Общо показвания

събота, 10 септември 2011 г.

Дребният собственик (еснаф) в обществените борби (политиката)

  Както казахме, дребният собственик като колеблива стопанска единица (поради нестабилността на стопанско-обществетото положение) е подложен във всички области на своя бит и на своята душевност на закона за колебанието. Този закон в областа на политиката го движи между крайните точки на стихийната бунтовност и безропотен опортюнизъм.
  Дребният собственик, бъде ли внезапно ударен в своите стопански интереси, в своя собственически оптимизъм, в основите на своя бит, веднага става отчаян и стихиен бунтар, особено когато може да се опре на силен политически съюзник.
  Но поради дребнособственическата си природа той няма борческа издръжливост. Дребната собственост му осигурява път за отстъпление и нагаждане. Дребният собственик бърза с победата. Не дойде ли тя скоро, почнат ли първите поражения, бъде ли бит съюзникът му, изчезнат ли изгледите за лека и бърза победа, той свива опашка и почва да чака събитията със същата пресметливост, с която очаква промяната в пазара на грънците или на сушените сливи. От тук е изведено правилото, че дребният собственик винаги се нагажда към политически силния.
  Дребният собственик по положение е човек на мира, реда, тишината и спокойствието. Само при такова обществено състояние може да се върши ежедневната работа: ба се отваря и затваря навреме дюкянът, съобщенията да са изпратени, стоките и купувачите да пристигат навреме, да не се отклонява вниманието в посоки вън от работата. За дребният собственик е вредно всичко, което пречи на работата, което му пречи да си „събира ума в занаята”...
  Самият факт, че дребният собственик се е дигнал на борба (но борба, свързана с жертва на работа, дом, жена, деца, дори и на живота), показва, че някакво обществено събитие с такава страшна сила е ударило основите на неговия бит (имота, занаята или живота), че му е причерняло пред очите; че еснафското му търпение е достигнало точката на кипене и той с отчаяна решителност е трагнал по линията между живота и смъртта.
  При по-обикновени условия дребният собственик, ако и притиснат от тегло, се свива, превива, търси изход чрез нагаждане; пресмята изтънко всички възможности, отнесени винаги върху скалата на интересите му; и най-многото, което прави, е да протестира чрез мълчане в къщи на жената, чреж кавги пред приятели, роднини и близки; да се съгласява с тези, които му сочат пътя за борба, дори да влиза в организации за борба. Но само до тук. Без въздействие на една непреодолима за дребния собственик сила, с никаква проповед и книжна заповед тези организации не могат го дигна на борба, свързана с жертви.
  Застрашаването на живота на дребния собственик, т.е. поставянето му в полоение на отчаяна отбрана, е най-сигурното средство да го накараш да се откъсне от връзките на бита си и да залови гората. ......................................................................................................
 
  Иван Хаджийски „Бит и душевност на нашия народ” гл. II стр.246

1 коментар: