Автопортрет
А пък аз ли коя съм?... Ирини.
Все ме гонят едни лунностишия...
Ден да дойде и друг да замине.
Като буря съм, все след затишие!
И съм цялата аут дефиниция.
Ти не гледай, че тъй съм чувствителна!
Обвинена в безкрай неприличия,
аз се сбъдвам. Но как ли? Попитай ме...
Все си търся свободна планета,
но да става за мойто живеене.
Все ме тегли към сини небета.
И летя. После следва падение...
Преброявам звездите в безкрая
и безспорно ми трябва луна.
А през цялото време мечтая
все за твоята топла ръка...
Не е лесно да бъдеш Ирини.
Все сериозно се влюбвам – до смърт!
Като всички, и аз ще премина
не един измълчан кръстопът...
И ще бъда такава, Прекрасница,
не че тайно сега се заричам,
но това ми се падна – за щастие:
да съм себе си! И да обичам!

irini