*****

Време ли е вече? Стяга си багажа...
Птиците подрежда, облаците даже...
Тръгнала засмяна в пътя си далечен...
Колко сме я чакали? Цяла зимна вечност....
В куфара си носи нашите надежди...
В стъпките й никне разноцветна нежност...
Щом поклон й стори малкото кокиче
мигом се изричат хиляди „Обичам те”...
Пак ще има песен в сините простори...
Пак ще заприличаме на летящи хора!...
В този свят върти се всичко отначало...
Всяко слънце ново е, първи път изгряло...
Време ли е вече?...Тихо! Наближава...
Колко теменужено щастие раздава!
Пак ще се открием в цветния й полет...
Тоз живот започва със любов. И пролет.

irini