Общо показвания

вторник, 17 април 2012 г.

Писмо до татко

Знаеш ли... Все бързах да съм голяма.
Да прескачам годините, да порасна...
А пък ти – хванал ръката ми само
бавно, полекичка, ме научи на щастие...
Животът безспорно – не бърза за никъде.
А пък ние сме хукнали – дим да ни няма...
Толкова много пропуснати мигове...
Вече не искам да съм голяма!
Аз щом порасна, ти – остаряваш...
Искам те тука, до мен, до безкрая!
Ти ме научи как да раздавам
свойте надежди... И как да мечтая...
Знаеш ли, татко... Аз съм добре.
И те обичам ... Помниш – до космоса.
Още съм твоето малко дете,
с толкова много безкрайни въпроси...
Никога няма да пусна ръката ти!
Никога недей да ме пускаш и ти!
Има време за порастване, татко!
Но още далече е... Знаеш, нали?...
Още не съм си задала въпросите.
Още не си отговорил дори!
Толкова много пропуснати космоси
чакат мечтите ни... Наште мечти...
Знаеш, че искам на теб да приличам.
Учиш на щастие единствено ти!
Пиша да кажа, че те обичам...
И че се връщам... Знаеш, нали?

irini




Няма коментари:

Публикуване на коментар