Общо показвания

понеделник, 12 септември 2011 г.

Руското участие в освобождението на България от турско робство

  Целият български народ, като национално потиснат и по-слаб от господстващата над него политическа сила, турската феодална власт, диреше съюзник, помощ отвън. След като царска Русия почна да прилага плана на Петър Велики за ликвидация на турската империя и се обяви за защитница на християнските народи под турска власт (издигайки при това идеята за панславизма) и почна война за осъществяване на този план, по силата на нещата (врагове на един общ враг са съюзници) нашият народ почна да вижда в лицето на „дядо Ивана”, на Русия и на нейния цар самодържец, своя съюзник. Но понеже Русия без въстание, без поставяне чрез огън и кръв турското робство пред света не смееше да нахлуе на Балканите по пътя към Цариград, то по съветите на руския пълномощен министър граф Игнатиев нашите революционери трябваше да дигнат въстание, което, потушено с пожари и кръв, щеше да постави ребром българския въпрос и щеше да даде основание на Русия да възстанови в България реда, гарантиращ живота и имота на християнското й население, което турската власт не бе в състояние да направи.
  Но понеже съюзникът щеше да се намеси едва след неуспеха на въстанието, поканен от ужаса на този неуспех, то, за да се дигне въстанието и се увлече в него масата, този съюзник бе изграден като една лъжа: че с избухване на въстанието в България ще нахлуят руски и сръбски полкове.

  „Бит и душевност на нашия народ” Иван Хаджийски стр.254

Няма коментари:

Публикуване на коментар